Ако можете да избирате, къде бихте разположили кухнята в дома си – в отделно помещение, в ъгъла на дневната или в отворена към всекидневната ниша?
Ето как виждаме ние предимствата и недостатъците на различните местоположения на това изключително важно за всички ни местенце.
Дори във възрожденските ни къщи помещението за готвене е отделно от това, в което се посрещат гости. Комунистическата архитектура още по-твърдо наложи т. нар. „кухненски бокс”, който ще срещнете почти навсякъде в сградите от онова време.
Основният минус на отделната кухня е, че този, който готви, трябва да прекарва доста време, отделѐн от останалите. Сервирането и отсервирането в съседната стая е доста уморително. Но пък миризмите на запържен лук или вряща на котлона гозба остават достатъчно далеч от ежедневните занимания на обитателите на дома, както и от гостите. Това звучи добре, нали?
В някои от сградите кухнята е достатъчно просторна, за да се вмести в нея и маса за хранене. Обикновено масата не е голяма и се използва предимно от обитателите на дома.
Такава кухня е малко по-удобна от гледна точка на ежедневното пренасяне на съдове и спестява доста време и разходки, в сравнение с кухненския бокс. И все пак това далеч не е основната стая, в която семейството прекарва деня си. Така готвачът отново остава далече от децата или половинката си, докато приготвя храната или почиства. Но за останалите вероятно е доста по-комфортно да не усещат ароматите от печката.
Това пък е последната тенденция, която навлезе в българската архитектура от запад и вече се превърна почти в стандарт. Става дума за голямата дневна, която служи едновременно за готвене, почивка, забавления и посрещане на гости. В такъв случай кухненските шкафове обикновено се разполагат в един от ъглите на стаята, в близост до тях се разполага масата за хранене, а в отсрещния край – къта за отдих.
Тази кухня държи всички членове на семейството заедно по цял ден и създава доста по-задушевна атмосфера. В същото време миризмите няма как да бъдат избегнати, дори да се използват най-съвременни аспиратори. От гледна точка на интериорния дизайн това е най-предизвикателния вариант, тъй като помещението е многофункционално, но всичко е на показ и е трудно да се хармонизират мебелите в различните зони.
Посрещането на близки и приятели в такава дневна е въпрос на предпочитания на домакините – някои обичат да бъдат в постоянен контакт с гостите си и дори да готвят с тях, други предпочитат обстановката да е по-официална и гледката на мивката и печката не влиза в представите им за гостоприемство.
Тук става въпрос за Г-образно помещение, в едната част на което е „скрита” кухнята. Това ѝ позволява да остане невидима от зоната за отдих.
Това разположение е добра комбинация, която позволява дневната да бъде използвана за всичко, без да се създават особени затруднения. Готвачът не е изолиран от другите, но в същото време те не виждат кухнята, докато си почиват или се забавляват. Когато дойдат гости, домакинът може да не ги оставя сами, докато им сервира, но и не им позволява да надничат какво точно прави. Основният минус отново остават миризмите, за премахването на които трябва да се положи специална грижа.