Често може да се чуе, че определен апартамент има функционално разпределение на помещенията. Какво обаче означава това?
Всички архитекти се стараят да проектират жилищата в многофамилните сгради така, че да бъдат максимално удобни за обитателите им. Това ги прави не само приятни, а и значително по-продаваеми. Това обаче не винаги е лесно постижимо, тъй като архитектът трябва да се съобразява и с много други фактори: допустимата застроена площ на сградата; ориентацията ѝ; дали е свободно стояща, или на калкан; как и къде трябва да се разположат носещи стени, водопроводни инсталации, стълбища, асансьори и др. В резултат понякога се налага апартаментите да имат помещения с особена форма, с по-малки размери или на по-неудобно място.
И все пак ние сме готови да споделим с вас няколко правила и наблюдения относно функционалността на разпределението на апартаментите. Надяваме се, че ще ви бъдат от полза, когато се оглеждате за своя нов дом.
Антрето не е разхищение на пространство, а е удобен преход между дома и улицата. То е мястото, където да оставите мръсните обувки, връхните дрехи и чантите, от които нямате нужда, когато сте у дома. В най-добрия вариант антрето е достатъчно голямо, за да можете да разположите в него гардероб, шкафове за обувки и закачалки, както и да бъде използвано от няколко души едновременно.
В част от съвременните апартаменти антрето е пренебрегнато и входната врата води директно в дневната. Понякога има визуално отделен малък кът с вграден гардероб за обувки и якета, който изпълнява подобни функции. Целта на такова архитектурно решение е да се спести пространство, но нашите наблюдения сочат, че българинът трудно свиква с тази идея.
Обикновено с антрето е свързан вътрешен коридор, който води към останалите помещения. Без значение каква е формата му, в повечето случаи той е с минимални размери. Неговата задача е да направи стаите самостоятелни, тоест да не се налага да влизате директно от едната в другата.
От една страна, коридорът е площ, която архитектът би могъл да използва и по друг начин, особено ако апартаментът е малък. Поради тази причина в повечето двустайни жилища (с площ около 60 кв. м) спалнята и дневната са преходни. От друга страна, коридорът дава повече свобода и лично пространство на обитателите, тъй като не се налага да преминават постоянно през няколко стаи и да пречат на дейностите на останалите.
Компромисно архитектурно решение има в някои жилища без антре. При тях от дневната излизат коридори към спалните и баните, което ги прави донякъде самостоятелни. В други обаче всички останали помещения са директно свързани с дневната.
Старата стандартна схема на стаите за дневна активност беше следната: трапезария с преход към кухненски бокс и отделен хол, който може да е или да не е свързан с трапезарията. В съвременните апартаменти все по-рядко се среща разделение между тези три помещения. Дори когато е вместена в специално обособена ниша, кухнята е част от дневната, а самата дневна е едновременно място за отдих, хранене и посрещане на гости.
Всъщност и двата начина имат своите предимства, които можете да научите в специалната ни статия по темата. Кой вариант е по-функционален е въпрос изцяло на лични предпочитания и начин на живот на собствениците.
/следва/